Поредност на сделките: защо сериите загуби са нормални

Седем губещи сделки от последните десет. Повечето трейдъри в този момент си задават един и същ въпрос: „Системата ми спря ли да работи?“ В повечето случаи отговорът е не. Просто са попаднали на лоша поредица. В тази статия ще видиш с цифри колко чести са такива серии дори при напълно работеща система, какво показват Monte Carlo симулациите и защо смяната на правилата по време на спад е една от най-скъпите грешки в търговията с фючърси.

Монетата няма памет

Представи си, че хвърляш монета 200 пъти. Знаеш, че ези и тура ще излязат горе долу по равно. Но ако те попитат колко пъти поред ще има тура в най-дългата серия, интуицията обикновено казва 3 или 4. Истината е около 7.

Търговията с ясни правила се държи по същия начин. Всяка сделка е отделно събитие. Пазарът не знае, че последните пет са били загубени, и не „дължи“ печалба на шестата. Затова процентът печеливши сделки сам по себе си казва малко. Той описва средното поведение за стотици сделки, а не какво ще се случи през следващите десет.

Много трейдъри мислят, че при 50% печеливши сделки дълги серии от загуби са рядкост. Математиката казва обратното: те са сигурни. Въпросът е само кога ще дойдат и дали ще си подготвен.

Колко загуби поред са нормални при 50% печеливши

Направихме прост експеримент: 200 сделки, всяка с точно 50% шанс за печалба. След това проверихме всеки  прозорец от 10 последователни сделки (те са 191) и преброихме загубите във всеки.

Стълбовидна графика: брой загуби във всеки плъзгащ прозорец от 10 сделки в една симулирана поредица от 200 сделки с 50% печеливши; 42 от 191 прозореца имат 7 или повече загуби
Една случайна поредица: 42 от 191 прозореца съдържат 7 или повече загуби от 10. Между сделка 96 и 106 има дори 11 загуби поред.

В тази конкретна поредица 42 прозореца имат 7 или повече загуби. Това не е изключение. Изчислено точно, вероятността 10 случайни сделки да съдържат поне 7 загуби е 17,2%, а поне 8 загуби е 5,5%. Приложено към 191 прозореца, това означава средно:

  • около 33 прозореца със 7 или повече загуби от 10;
  • около 10 прозореца с 8 или повече загуби от 10.

При 100 000 симулации средните стойности съвпаднаха с изчислението (32,8 и 10,4), а в 80% от случаите броят на прозорците със 7+ загуби беше между 16 и 51. Иначе казано, ако търгуваш около 100 сделки годишно, трябва да очакваш няколко периода в годината, в които 7 или 8 от последните 10 сделки са загуби. Ако това те изненадва, проблемът не е в системата, а в очакванията.

Хистограма на най-дългата серия поредни загуби в 200 сделки с 50% печеливши от 20 000 симулации; медиана 7, а 31% от случаите имат 8 или повече поредни загуби
Най-дългата серия загуби в 200 сделки: медианата е 7, а в 31% от симулациите има 8 или повече поредни загуби.

Най-дългата серия поредни загуби в 200 сделки е 6 или повече в 80% от случаите, 8 или повече в 31% и 10 или повече в почти 9% от случаите. Ако рискуваш 1% на сделка, 10 поредни загуби означават спад от около 10%. Неприятно, но напълно поносимо, ако си го очаквал и размерът на позициите ти го позволява.

Monte Carlo: една система, сто различни съдби

Monte Carlo симулацията е начин да видиш не само средния резултат на една система, а целия диапазон от възможни резултати. Взимаш основните параметри (процент печеливши, средна печалба, средна загуба, риск на сделка) и разбъркваш поредността на сделките хиляди пъти. Всяко разбъркване е една „алтернативна история“, която можеше да се случи със същите правила.

За примера използвахме хипотетична система с положително очакване:

  • 50% печеливши сделки;
  • загуба винаги 1R (R е рискът, заложен при входа), средна печалба 1,3R с разсейване;
  • риск 1% от капитала на сделка;
  • 300 сделки, тоест около 3 години при 100 сделки годишно.

Очакване на сделка = 0,5 × 1,3R − 0,5 × 1R = +0,15R. Скромно, но реалистично предимство, каквото имат много работещи системи.

Monte Carlo симулация: 100 криви на капитала от една и съща система за 300 сделки, с медиана, сценарий с добър късмет до около 223 и сценарий с лош късмет около 106
Едни и същи правила, едни и същи статистики, но много различни пътища. Оранжевата крива прекарва над 100 сделки под началния капитал.

Резултатите от 10 000 симулации:

Показател Стойност
Медианен краен капитал (начало 100) 153
5% най-лоши / 5% най-добри сценарии под 107 / над 221
Най-лош / най-добър сценарий 67 / 381
Под началния капитал след първите 100 сделки 13,4% от случаите
Под началния капитал след 300 сделки 2,5% от случаите
Медианен максимален спад 12,6%
Спад 15% или повече / 20% или повече 30% / 8,2% от случаите
Най-дълъг период под предишен връх (медиана) 83 сделки

Обърни внимание на два реда. Първо, при всяка седма симулация трейдърът е на загуба след цяла година търговия с печеливша система. Второ, типичният най-дълъг период без нов връх на капитала е 83 сделки, а в 10% от случаите е 168 сделки или повече. Това са месеци, понякога повече от година, в които всичко изглежда грешно, а всъщност е просто статистика.

Хистограма на максималния спад от връх за 300 сделки при 10 000 симулации на една и съща система; медиана 12,6%, а 8,2% от симулациите имат спад 20% или повече
Една и съща печеливша система: при някои трейдъри най-дълбокият спад е 7%, при други 25%. Разликата е само в поредността.

Ако двама души търгуват абсолютно еднакво, единият може да завърши три години с удвояване, а другият почти на нулата. Първият ще мисли, че е гений. Вторият ще мисли, че системата е счупена. И двамата ще грешат.

Три вида разсинхрон

Когато резултатите на една система с правила се влошат, причината обикновено е една от три:

Схема на трите вида разсинхрон: системата и пазарът, трейдърът и системата, и двете едновременно, с препоръчително действие за всеки
Най-опасен е третият случай: системата е в нормален спад, а трейдърът започва да я поправя.
  1. Системата не е в синхрон с пазара. Например трендова система в месеци на странично движение. Това е нормално и временно. Правилата не са сгрешени, просто средата не им дава възможности.
  2. Трейдърът не е в синхрон със системата. Пропуска сигнали след няколко загуби, мести стопа „само този път“, взема печалба рано от страх. Резултатът вече не е резултат на системата, а на емоциите.
  3. И двете едновременно. Системата влиза в нормален спад, трейдърът се изнервя и започва да променя правилата. Точно тази комбинация е унищожила повече сметки от всеки пазарен шок.

Защо смяната на правилата в спад струва толкова скъпо

Механизмът е прост. Спадът е най-силен точно когато пазарът не пасва на системата. Ако в този момент смениш правилата, ти на практика пригаждаш новата система към последните няколко месеца, които са най-неблагоприятни за старата. Когато пазарът се върне към среда, в която старата система печели, ти вече не я използваш. Взимаш цялата болка от спада и пропускаш възстановяването.

Освен това всяка промяна нулира статистиката. Новите правила нямат история, нямат доказано предимство и не знаеш какъв е техният нормален спад. Така спад от 8 до 10%, който би приключил за няколко месеца, лесно се превръща в двойно по-дълбок и много по-дълъг.

Почти всяко десетилетие има своя история за това, че „пазарите вече са различни“. Беше компютърната търговия, после високочестотните алгоритми, днес е изкуственият интелект. Пазарите наистина се променят, но бавно. Страхът и алчността на участниците, върху които стоят класическите подходи, не са се променили. Преди да повярваш, че твоят подход е остарял, провери дали спадът ти изобщо излиза извън нормалния диапазон от Monte Carlo симулацията.

Капанът на оптимизацията по една сделка

Втората често срещана грешка е да пренаписваш правилата заради една или две запомнящи се сделки. Две типични ситуации:

  • Излизаш с добра печалба, а пазарът продължава още дълго в твоята посока. Можеше да спечелиш два или три пъти повече. Изкушението е да разхлабиш правилата за изход.
  • Яздиш тренд, който рязко се обръща и връща почти цялата нереализирана печалба. Изкушението е да затегнеш изхода.

Двете промени си противоречат, а и двете изглеждат логични в момента. Проблемът е, че една сделка не носи никаква статистическа информация.

Графика на 95% интервала на измерената успеваемост около реални 50% според броя сделки: при 10 сделки от 19% до 81%, при 100 от 40% до 60%, при 500 от 46% до 54%
При 10 сделки система с реални 50% печеливши може да покаже всичко между 19% и 81% само от случайност.

Графиката показва колко шум има в малките извадки. При 10 сделки измерената успеваемост на система с реални 50% може да е между 19% и 81%. При 100 сделки диапазонът е от 40% до 60%, а чак при 500 сделки се стеснява до между 46% и 54%. Всяко решение, взето по по-малко от няколко десетки сделки, е решение, взето по шум.

Има и по-дълбок проблем: самото преследване на оптимизация. Колкото по-точно нагласиш параметрите към миналото, толкова по-зле те обикновено работят в бъдещето, защото пазарното поведение се мени от година на година. Добрата система не е тази, която е улучила идеално най-добрите сделки в миналото. Тя е тази, която дава приемлива доходност спрямо риска в много различни пазарни среди. Затова професионалистите гледат показатели като профит фактор (общо спечелено разделено на общо загубено) и Calmar коефициент (годишна доходност разделена на максималния спад), а не броя „перфектни“ сделки.

Практическа рамка: прости правила, тест напред, търпение

Една пълна търговска система трябва да отговаря на поне осем въпроса:

  1. Кои пазари търгувам?
  2. Кои сетъпи приемам и кои отхвърлям?
  3. Какъв е размерът на позицията?
  4. Как точно влизам?
  5. Какъв е първоначалният риск и къде е стопът?
  6. Как и кога местя защитния стоп?
  7. Добавям ли към печеливша позиция (пирамидиране) и по какви правила?
  8. Кога и как вземам печалба?

Не е нужно отговорите да са сложни. Напротив, простите правила са по-устойчиви. Три принципа покриват повечето от тях:

  • Режи загубите бързо. Стопът се поставя при входа и не се отдалечава.
  • Рискувай консервативно. Между 0,5% и 1% на сделка позволява да преживееш 10 поредни загуби без психологически срив. Ползвай калкулатора за риск, за да изчислиш броя договори.
  • Остави печелившите сделки да растат. Положителното очакване идва от малкото големи печалби, не от високия процент печеливши.

След това започни да тестваш правилата напред, в реално време, с малък риск. Корекции прави рядко и малки, на всеки около 100 сделки, когато вече има достатъчно данни, за да различиш сигнал от шум. Между два прегледа правилата са замразени.

Дневникът на сделките е най-ценният ти актив

Без данни всяка оценка на системата е впечатление. Води база данни, в която за всяка сделка записваш поне:

  • дата на вход и изход, пазар и посока;
  • сетъп и причина за входа;
  • първоначален риск в R и в пари;
  • резултат в R и като процент от общия номинален капитал;
  • дали сделката е изпълнена изцяло по правилата (да или не) и ако не, какво е отклонението.

Колоната „по правилата“ е най-важната. Тя ти показва дали лошият период е разсинхрон тип 1 (системата) или тип 2 (ти). Ако загубните сделки по правилата са в нормалния диапазон, а загубите идват от сделките извън правилата, знаеш точно какво да поправиш.

В края на всяка година пусни данните сделка по сделка през инструмент с изкуствен интелект или през обикновена таблица и потърси отговори на конкретни въпроси: кои пазари и сетъпи носят печалбата, кои само увеличават шума, как изглежда най-дългата ти серия загуби спрямо Monte Carlo очакването, и колко ти е струвало всяко отклонение от правилата. Изкуственият интелект е отличен в намирането на модели в такава таблица, но само ако таблицата съществува.

5 грешки, които превръщат нормален спад в катастрофа

  1. Оценка на системата по последните 10 до 20 сделки. Извадката е твърде малка, а диапазонът на случайността е огромен.
  2. Смяна на правилата посред спад. Приспособяваш се към най-лошия период и пропускаш възстановяването.
  3. Увеличаване на риска, за да „върнеш“ загубите. Точно в серия от загуби това ускорява спада.
  4. Оптимизация по една запомняща се сделка. Една сделка не е статистика.
  5. Липса на дневник. Без данни не можеш да различиш лош късмет от лоша система или лоша дисциплина.

Къде помагат COT данните

Никакъв инструмент не премахва сериите от загуби. Това важи и за COT индекса. Онова, което COT анализът може да направи, е да подобри филтъра на сетъпите: да търгуваш по-често в посоката, в която позиционират Commercials, и по-рядко срещу претъпкани позиции на фондовете. Това повишава очакването на сделка, а не гарантира следващата печалба. Ако искаш да видиш как изглеждат такива правила в цялост, разгледай нашата стратегия и инструмента за отворен интерес.

Често задавани въпроси

Колко загуби поред са нормални за една система?

Зависи от процента печеливши. При 50% печеливши и 200 сделки най-дългата серия обикновено е около 7, а в близо една трета от случаите е 8 или повече. При по-нисък процент печеливши, типичен за трендовите системи, сериите са още по-дълги.

Какво е Monte Carlo симулация в трейдинга?

Многократно разбъркване на поредността на сделките (или генериране на нови сделки със същите статистики), за да видиш диапазона от възможни криви на капитала, спадове и периоди без нов връх, а не само средния резултат.

Кога трябва да сменя правилата на системата си?

Рядко и по данни. Добро правило е преглед на всеки около 100 сделки, като промяната е оправдана, ако спадът или поредицата загуби излиза извън диапазона от Monte Carlo симулацията или ако дневникът покаже ясна, повтаряща се слабост.

Важен ли е процентът печеливши сделки?

Сам по себе си не. Важно е очакването на сделка, тоест комбинацията от процент печеливши и съотношение между средна печалба и средна загуба. Система с 40% печеливши и средна печалба 2,5R е много по-добра от система със 70% печеливши и средна печалба 0,3R.

Какъв риск на сделка е разумен?

За повечето индивидуални трейдъри между 0,5% и 1% от капитала. Така 10 поредни загуби, които ще се случат рано или късно, означават спад от 5 до 10%, а не от 20% или повече.

Заключение

Поредността на сделките е фактор, който не контролираш. Една и съща печеливша система може да ти донесе отлична или посредствена година само заради реда, в който идват печалбите и загубите. Онова, което контролираш, е размерът на риска, дисциплината и качеството на данните, с които оценяваш системата си. Приеми сериите загуби като цената на предимството, а не като доказателство, че предимството е изчезнало.

Ако искаш да видиш как изглеждат позициите на големите играчи, преди да вземеш следващото си решение, започни с безплатното демо на COT индекса. За пълен достъп до инструментите и седмичните анализи виж абонаментните планове.

Методология: всички числа в статията са от собствени Monte Carlo симулации на хипотетична система (100 000 поредици за сериите загуби, 20 000 за най-дългата серия, 10 000 за кривите на капитала) и от точни изчисления по биномното разпределение. Те не са резултати от реална търговия. Търговията с фючърси носи значителен риск от загуба. Съдържанието е с образователна цел и не е инвестиционен съвет.