Защо доларът бавно ще залезе

Какво се случва, когато единствената константа на световните пазари престане да бъде константа? Това е въпрос, който не ми дава да спя нощем и би трябвало да ужасява всеки инвеститор, който мисли, че разбира риска. Американският долар е бил световна резервна валута толкова дълго, че повечето хора, живи днес, никога не са познавали нищо друго. Но ето какво ни учи историята и какво финансовите пазари отказват да признаят: империите рядко падат за една нощ, но валутите им винаги разказват историята първи.

Това не е алармизъм и разпространяване на песимизъм. Това е неизбежна ерозия – бавно изтичане в глобалната финансова система, което инвеститорите игнорират на свой риск. Докато всички са обсебени от политиката  на Федералния резерв, истинската заплаха се случва в заседателните зали в Пекин, Москва и Мумбай. Основата на американското финансово господство се разпада, а повечето хора са прекалено заети да проверяват портфейлите си, за да забележат, че земята под краката им се променя.

Векът на доминацията на долара

За да разберете накъде отиваме, трябва да разберете какво губим. Доларът не стана световна резервна валута случайно. През 1944 г., докато Европа все още димеше от Втората световна война, споразумението от Бретън Уудс затвърди господството на долара.

Когато страните държаха долари, те не държаха просто валута — те държаха част от американската мощ. „Доверие в долара“ стана синоним на „доверие в Америка“ и в продължение на десетилетия това доверие носеше дивиденти.

За инвеститорите доминирането на долара означаваше всичко. То даваше на Америка правото да определя цените на световните пазари. То правеше американския дълг по-евтин, защото всички се нуждаеха от долари. То превърна Америка в двигател на ликвидността в света, като насочваше долари към всяка голяма транзакция на планетата. Всяка покупка на петрол, всяка международна търговска сделка, всеки резерв на централна банка – всички те преминаваха през доларовата система, създавайки огромни предимства за американските предприятия и инвеститори.

Тази система функционираше отлично в продължение на осемдесет години. Това време отмина!

Пукнатини в огледалото: Предизвикателството на БРИКС

Ето какво финансовите медии няма да ви кажат за БРИКС: те не се опитват да заменят долара за една нощ. Те са по-умни от това. Те изграждат нещо по-опасно – паралелна система, която дава на страните възможности, каквито никога преди не са имали.

Русия и Китай не правят драматични изявления за унищожаването на долара. Вместо това, те тихо уреждат двустранната търговия в рубли и юани. Саудитска Арабия не се отказва от  долара, но флиртува с ценообразуването на петрола в юани за китайските клиенти.

Всяко от тези действия, взето поотделно, изглежда незначително. Финансовите анализатори ги отхвърлят като политически позиции или временни споразумения. Но точно така умират валутните системи – не с гръм и трясък, а с хиляди малки прорези. Всеки път, когато голяма икономика намери начин да заобиколи доларовата система, тя отслабва мрежовия ефект, който направи доминирането на долара неизбежно.

Най-страшната част? Това работи. Страните от БРИКС бавно изграждат инфраструктурата за търговия без долари: платежни системи, споразумения за валутни суапове, банки за развитие и стокови борси, които не изискват разплащания в долари. Те не заменят долара — правят го опционален. А на валутните пазари опционалността е първата стъпка към остаряването.

Изчезващата дума в Америка — надеждността като валута

Доларът функционираше в продължение на осемдесет години, защото думата на Америка имаше тежест. Когато американското правителство заяви, че вашите долари са в безопасност, страните му повярваха. Когато Америка обеща да изплати дълговете си, инвеститорите купуваха държавни облигации без да задават въпроси. Когато Америка гарантираше стабилността на международната система, съюзниците се нареждаха на опашка, за да се присъединят.

Но веднъж нарушеното доверие е почти невъзможно да се възстанови. А Америка систематично нарушава доверието от години.

Превръщането на долара в оръжие чрез санкции научи света на опасен урок: да притежаваш долари означава да приемеш американския политически контрол. Когато САЩ замразиха резервите на руската централна банка, всеки министър на финансите по света зададе един и същ въпрос: „Може ли това да се случи и на нас?“ Отговорът, за съжаление, е „да“. И тази осъзнатост води до диверсификация по-бързо, отколкото някоя пропагандна кампания на БРИКС би могла да постигне.

Политиката на рискови ходове по отношение на тавана на държавния дълг не помогна. Всеки път, когато Конгресът си играе на котка и мишка с глобалната икономика, той поставя под съмнение фискалната надеждност на Америка. Не можеш да бъдеш най-сигурното убежище в света и едновременно с това да заплашваш, че няма да изпълниш задълженията си. Противоречието е толкова очевидно, че е болезнено да се гледа.

След това има и променящите се съюзи. НАТО се напряга по въпроса за разпределянето на тежестта. Прегрупиране в Близкия Изток, докато Америка се ориентира към Азия. Търговски войни със съюзници по повод стоманата и алуминия. Всяко от тези политически решения има финансови последствия, които се натрупват с времето. Когато партньорите не могат да предвидят американската политика, те започват да изграждат алтернативи.

Без доверие доларът се превръща в още една хартийка. А в днешно време конкуренцията в бизнеса с хартиени валути е голяма.

Връзките, които се възстановяват и прекратяват

Инвеститорите процъфтяват благодарение на предсказуемостта, но отношенията на Америка са станали транзакционни, променливи и изключително непостоянни. Това не е просто лоша дипломация – то е ужасно за бизнеса и още по-лошо за стабилността на валутата.

Помислете: съюзници една година, тарифи следващата. Партньори в споразумения за климата, след това оттегляне, след това повторно присъединяване с различни условия. Дългогодишни военни партньорства, последвани от внезапни оттегляния, които оставят съюзниците в несигурност. Търговски споразумения, договорени, отменени, предоговорени и изоставени в зависимост от това коя партия контролира Вашингтон.

Тази непоследователност не само дразни чуждестранните правителства — тя създава силни финансови стимули за страните да се диверсифицират и да се откъснат от зависимостта си от САЩ. Когато не можете да предвидите дали Америка ще бъде приятел или враг през следващата година, започвате да изграждате отношения с по-надеждни партньори. Когато американската политика се променя с всеки изборен цикъл, започвате да правите планове, които не изискват одобрение от страна на САЩ.

Европейците научиха този урок с Nordstream. Саудитците го научиха в Йемен. Афганистанците го научиха по трудния начин. И всеки път, когато голяма сила или съюзник бъде изгорен от американската непоследователност, те стават по-отворени към алтернативи, които само преди няколко години изглеждаха немислими.

Страните се предпазват от Америка по същия начин, по който умните инвеститори се предпазват от всякакви нестабилни активи: чрез диверсифициране на експозицията си и изграждане на алтернативни взаимоотношения. Проблемът е, че когато всички започнат да се предпазват от вашата валута, тя престава да бъде резервна валута.

Тихата конкуренция, която инвеститорите не могат да пренебрегнат

Докато финансовите пазари не спират да говорят за отчетите, за печалбите и растежа на БВП, истинският дългосрочен риск се натрупва пред очите ни: ерозията на доверието в комбинация с валутната конкуренция. Това е вид системен риск, който не се отразява в тримесечните отчети, докато не стане твърде късно да се предпазим от него.

Вече не става въпрос само за БРИКС. Става въпрос за възможността, която те предлагат – алтернатива, която не съществуваше преди двадесет години. Когато Китай пусне в обращение дигитален юан, който се разплаща незабавно без кореспондентски банки, това не е просто технологична иновация. Това е конкурентна заплаха за платежните системи, базирани на долара. Когато Русия разработи платежни мрежи, които заобикалят SWIFT, това не е просто избягване на санкции. Това е инфраструктура за свят след долара.

Опасността не е в колапса, а в загубата на значение. Представете си, че до 2040 г. само 60% от световната търговия ще се деноминира в долари, спрямо 85% днес. Какво означава това за лихвените проценти в САЩ, когато търсенето на държавни ценни книжа спадне? Какво ще се случи с инфлацията в САЩ, когато доларът загуби своето прекомерно привилегировано положение? Как ще се променят капиталовите потоци, когато светът вече няма да се нуждае от долари като резерви?

Това вече не са теоретични въпроси. Това са реални проблеми, които застрахователните компании и пенсионните фондове трябва да моделират в момента. Но повечето инвеститори все още се борят с миналото, позиционирайки портфейлите си за свят, в който доминирането на долара е постоянно.

Този свят свършва, независимо дали го признаваме или не.

Хаос в доставките и изместване на долара

Ако се огледате достатъчно дълго, ще забележите една тревожна тенденция в световната търговия: транзакциите, деноминирани в долари, тихо изчезват от цели сектори. Трудно ми е да намеря големи сделки със суровини, които не проучват алтернативи на долара. Търговците на петрол в Азия експериментират с ценообразуване в юани. Износът на пшеница от Русия се извършва в рубли.

Това се случва, защото веригите за доставки са станали твърде уязвими, за да разчитат на една единствена валутна система. Когато санкциите могат да замразят плащанията ви за една нощ, когато кореспондентските банкови отношения могат да изчезнат с едно политическо решение, умните компании започват да изграждат резервни системи. А тези резервни системи не се нуждаят от долари.

Скоростта на тази промяна ми напомня колко бързо изчезнаха хранителните продукти от рафтовете в началото на пандемията. Един ден всичко изглеждаше нормално, а на следващия ден цели категории продукти бяха изчезнали. Доминирането на валутата може да изчезне също толкова бързо, когато мрежовите ефекти се обърнат.

Политически провал и срив на валутата

Когато населението става все по-поляризирано и отчаяно, то избира политици, които обещават прости решения на сложни проблеми. Моля, повярвайте ми, когато казвам, че макар образованието да може да създаде информирани избиратели, то не е гаранция, че демокрацията ще произведе лидери, способни на дългосрочно стратегическо мислене. Цялата политическа система е станала зависима от краткосрочни победи и медийни цикли, които траят седмици, а не десетилетия.

Политиците от двете страни на политическия спектър са затворени в система, която награждава незабавните резултати, а не търпеливата дипломация. Изборните кампании изискват драматични обещания. Кабелните новинарски канали изискват ежедневни конфронтации. Социалните медии награждават най-скандалните изявления. Междувременно, деликатната работа по поддържането на международното доверие – основата на валутната доминация – изисква точно обратното: последователност, надеждност и скучна компетентност, която не генерира заглавия.

Политическият провал е достигнал точка, в която структурните проблеми надделяват над индивидуалния характер. Самата система наказва стабилното и предсказуемо лидерство, което в първата фаза е изградило доминиращата роля на долара. Когато политическото ви оцеляване зависи от мобилизирането на вашата база на всеки две години, не можете да си позволите лукса на скучния дипломатически успех, който отнема десетилетия, за да даде резултати.

Когато цари хаос и настъпват икономически бедствия, няма щастливи решения. Страните, които губят доверие в политическата стабилност на САЩ, започват да правят други договорености. И тези други договорености не изискват долари.

Последици за инвеститорите

Не мислете в термини на финансов апокалипсис — мислете в термини на хеджиране на портфейла срещу неизбежното. Доларът няма да се срине за една нощ, но бавното му понижение ще създаде огромни възможности за инвеститорите, които се позиционират правилно.

Твърдите активи придобиват съществено значение в свят, в който резервната валута губи покупателна способност. Златото вече започна да отразява тази реалност, но суровините, недвижимите имоти и производствените активи в нововъзникващите пазари предлагат по-добра дългосрочна стойност. Когато доларът загуби своето прекомерно привилегировано положение, твърдите активи, деноминирани в други валути, ще постигнат по-добри резултати.

Използването на активи, които не са деноминирани в долари, вече не е само защитна стратегия — то е и настъпателна. Европейските акции, азиатските облигации, инфраструктурните проекти в нововъзникващите пазари и технологичните компании, които обслужват икономики, които не са деноминирани в долари, ще се възползват от тенденциите за валутна диверсификация, които вече се ускоряват.

Технологиите и инфраструктурата в развиващите се икономики са особено привлекателни. Платежните системи, логистичните мрежи, стоковите борси и финансовите услуги, които позволяват търговия в други валути освен долара, изграждат основата за един многополюсен свят. Тези компании ще придобият огромна стойност, тъй като световната икономика се реорганизира около множество валутни зони, вместо около единна доларова система.

Не става въпрос за залагане срещу Америка, а за залагане на реалността. Светът става многополюсен, независимо дали на Америка й харесва или не. Умните инвеститори се позиционират така, че да извлекат полза от тази реалност, вместо да се борят с нея.

Урокът на историята

Валутите не преживяват империите — те са тяхно отражение. Британската лира доминираше в световната търговия в продължение на век, преди да загуби този статут в полза на долара. Испанското песо беше световната резервна валута преди лирата. Всяка доминираща валута в историята в крайна сметка е изчезнала, подкопана от конкуренцията, дълговете и възхода на нови сили.

Доларът няма да „умре“ в някакъв драматичен колапс, който да стане новина. Той ще изчезне постепенно, подкопан от доверието, конкуренцията и времето. Всяка двустранна търговска сделка, която заобикаля долара, всяка централна банка, която диверсифицира резервите си, всяка платежна система, която предлага алтернатива – всички те допринасят за процес, който вече е необратим.

За инвеститорите предупреждението е просто: подгответе се не за колапс, а за загуба на значение. Доларът ще продължи да съществува и през 2050 г., точно както лирата все още съществува днес. Но той няма да доминира в световните финанси, както през последните осемдесет години. И тази промяна ще създаде победители и губещи в мащаб, който повечето инвеститори не могат да си представят.

Всяка империя в историята е смятала, че нейната валута ще просъществува вечно. Римляните са смятали, че златните им монети винаги ще бъдат приемани. Испанците са смятали, че среброто им винаги ще бъде ценено. Британците са смятали, че лирата им винаги ще властва над моретата.

Търговията с фючърси и други финансови инструменти носи висок риск и не е подходяща за всеки. Този материал е образователен и не е инвестиционен съвет.